Стивън Кинг, "Сиянието" - истинското лице на страха

Причината да прочета "Сиянието" бе, че се сдобих с "Доктор Сън" две седмици преди официалната премиера на книгата. Служебно. До тогава единствения роман на Стивън Кинг, който бях чела, бе "Капан за сънища" и бях искрено разочарована, дори се питах на какво се основава огромният интерес към автора. Аз съм от хората, които бързо си вадят крайни заключения и признавам, че бях доста разколебана дали да му дам още един шанс. Тоест два - прецених (погрешно), че за да разбера "Доктор Сън", трябва да мина през "Сиянието". Още съм благодарна за тази своя грешна преценка. Мои приятели и познати, чието мнение ценя, сложиха край на дилемата, казвайки, че "Сияние" е задължително четиво и въз основа на техните препоръки си купих книгата. Изключително правилен ход от моя страна - преживях няколко нощи на кошмари и прогресивно засилващо се чувство за ужас. Запознах се с хорър жанра в най-добрата му форма.

Независимо от това на колко години сте, когато четете тази книга, страхът ви съпътства през цялото време. Онзи страх, който познавате от детството си, когато за пръв път спите сами в стаята си на изгасена лампа. Кошмарите на едно дете, обременено със своята необикновеност, ще станат ваши, докато сте между кориците на "Сиянието", че и дълго след това. Твърде реални, че да можете да им се противопоставите.

Не стига това, ами преживявате и историята на баща-алкохолик, неуспешен писател, търсещ вдъхновение, бягащ от пороците си, вкопчен в единствената отдала му се възможност след грандиозно падение - да поддържа хотел. През зимата. Високо в планината. Далеч от всички останали хора. Е, освен от жена си и детето си. За добро... или не съвсем.

Напрегнатата ситуация в хотела "Overlook", в която сте се замесили, четейки книгата, започва да придобива други, още по-злокобни измерения, когато разбирате, че не сте сами. Духовете на хотела и тези на гузната съвест на Джак заемат главната роля. Дани е просто дете, имащо нещастието да вижда по-добре от всички останали какво се случва в главата на баща му. И не само. Хотелът оживява. Сиянието на Дани го храни и му вдъхва нови сили. The Overlook Hotel е готов за борба на живот и смърт.

Следват моменти на страх и ужас, пренаписване на дефинициите за нормално и приемливо, за реално и нереално. Следва гениалното перо на истинския Стивън Кинг, което ще разбуни духовете и на най-рационалните и ще ги накара да се оглеждат плахо в коридора на път към банята нощем. Иначе казано - дефиницията на Ужас.

Със "Сиянието" разбрах, че Кинг не случайно си е спечелил славата на крал на хорър жанра. Разбрах и че когато си толкова добър в нещо, че никой не се усъмнява в твоя талант, можеш да си позволиш да кривнеш от пътя на вдъхновението и да започнеш да пишеш за слава и средства. Жалко, че този вариант е прекалено примамлив и за най-гениалните творци и са толкова малко тези, които успяват да му се противопоставят. Видяла тази страна на Стивън Кинг, продължавам да чета творбите му в търсене на онова, което ме накара да погълна "Сиянието" с треперещи ръце и засели в мен трайно чувство на удовлетворение от прочетеното.