Може би "Животът на Пи" няма да ви накара да повярвате в Бога, но ще ви накара да повярвате в литературата

Докато четох за Живота на Пи, без да съм гледала едноименния филм нито преди, нито след досега ми с книгата, се питах дали именно оцеляването в условия на корабокрушение в продължение на 227 дни, и то в компанията на бенгалски тигър, е това, което е вдъхновило холивудските продуценти да направят филм по романа на Ян Мартел. Независимо от отговора и от предварителните асоциации, които предизвиква корицата, „Животът на Пи“ е роман за вярата в Бога, за литературния глад и за размитите граници между действителност и художествена измислица.

Аз съм човек, който вярва в Бог точно толкова силно, колкото се противопоставя на идеята за разделение на религии. Може би затова първата част на романа, наречена „Торонто и Пондичери“, ми въздейства най-силно от цялото ми преживяване с книгата. Разказът за детството на момче, кръстено на плувен басейн, чийто баща е собственик на зоологическа градина и чиято най-висша цел е да познава и обича Бога, определено ме унесе – с увлекателния изказ на Мартел, но и с правотата на всяка дума в него.

В самия Мунар има три хълма. Те не могат да се сравняват с планинските върхове, които заобикалят града, но първата сутрин, докато закусвахме, аз забелязах нещо интересно: на всеки от тях имаше храм. На хълма отдясно, оттатък реката, на самия склон се издигаше индуистки храм, на хълма по средата, малко по-далеч от хотела, стоеше джамия, а на хълма отляво – християнска църква.

Приключението, в което се впуска Пи, опознавайки и изследвайки трите хълма, води до интересни резултати, касаещи възгледите му за света:

В коридора виси изображение на Ганеша, богът със слонска глава, поставено в рамка.
Картината на отсрещната стена изобразява обикновен дървен кръст.
Във всекидневната на масата до дивана има малко изображение в рамка на Дева Мария от Гваделупа.
До нея стои снимка на Кааба, светилището на исляма, заобиколено от многолюдна тълпа вярващи.
Върху телевизора има месингова статуетка на Шива като Натараджа, космическото божество на танца, което ръководи движенията на Вселената и потока на времето.
В кухнята има ниша. Намира се в един шкаф, чиято врата е заменена с арка от ажурена дърворезба.
Зад малък олтар са поставени две изображения: малко встрани – пак на Ганеша, а в центъра, в по-голяма рамка, усмихнат и със синя кожа, Кришна свири на флейта.
В медна чиния на олтара стоят трите сребърни мурти – божествени проявления: Лакшми, Шакти (богинята майка във формата на Парвати) и Кришна (този път закачливо бебе, пълзящо на четири крака).
Между двете богини стои Шива йони линга, индуистки символ, изобразяващ мъжката и женската енергия на Вселената.
От едната страна на чинията има малка раковина, поставена върху пиедестал, от другата – сребърно звънче. Наоколо са пръснати зрънца ориз и цвете, започнало да вехне. Много от тези предмети са поръсени с жълт и червен прах.
На рафта отдолу има всякакви предмети за поклонение: стъкленица с вода, медна лъжичка, лампа с фитил, потопен в масло, ароматни пръчици и малки купички с червен прах, жълт прах, ориз и бучки захар.
Има още една Дева Мария в трапезарията.
Горе в кабинета му има месингов Ганеша, седнал с кръстосани крака до компютъра, на стената виси дървен Исус на кръста, а в ъгъла е постлано зелено молитвено килимче. До него на ниска етажерка има една книга, покрита с парче плат. В средата му със сложна бродерия е извезана дума на арабски, четири букви: една „алеф“, две „лам“ и една „ха“. Думата „Аллах“.
Книгата на нощното му шкафче е Библия.

Вярата на Пи в Бога във всичките му форми ще му помогне да се справи с голямото изпитание, разгърнато във втората част на книгата, наречена „Тихият океан“. Това е частта, за която всеки, който е чувал „Животът на Пи“, предполага: корабът, на който Пи и семейството му, заедно с техния зоопарк отпътуват за Америка, потъва. Пи е принуден да се учи на стоицизъм, борбеност и желание за живот от своите спътници – животни. Въпреки че тигърът играе най-главна роля в корабокрушенското плаване на Писин (което е цялото име на Пи), участници в борбата за оцеляване са и зебра, хиена и дори орангутан. 227 дни. Толкова продължава ужасяващото пътуване на едно момче и няколко животни в Тихия океан, придружено с трудности като липса на храна и питейна вода, хигиенни инфекции на очите и много други предизвикателства. Погледната обективно, втората част на романа би могла да бъде отличен наръчник за оцеляване в природни условия.

Част трета – „Болница „Бенито Хуарес“, Томатлан, Мексико“, представлява разпита на Пи от японските власти, разследващи потъването на кораба „Цимцум“, от което Пи е единственият известен оцелял. Недоверието и рационализмът на двамата разпитващи ще доведат до разказването на една друга история – без животни, без забавни елементи, сухо истинска и толкова зловеща, че когато на края на разказа си Пи ще попита коя история е била по-добра, двамата скептици единодушно ще се съгласят на историята с животните, с което ще докажат силата на литературната измислица.

Всеки от нас, който се гмурне в океана от разкази за индийското момче Писин Молитор Пател, ще има възможността да изживее „Животът на Пи“. В 100 глави – нито повече, нито по-малко. И ще повярва. В Бог, в литературата или в необятните възможности на човешката сила.

За още преживявания с дъх на хартия, можете да следите на Facebook страницата: