"...Виждала съм как се променя лицето ти, когато говориш за нея. В съзнанието ми изниква тъжната ти усмивка и празнината в очите ти - търсеща, чакаща, искаща да бъде запълнена... устните ти, свити от болка... по нея, точно както моите устни се впиват една в друга, за да сдържат стона от внезапното осъзнаване, че вече съм загубила войната. Но не искам да съм нея. Не й завиждам - на мен перфектно ми прилягат русите снопове, падащи на струи по раменете ми. Харесва ми как улавят златните отблясъци на слънчевите лъчи и как отразяват сребърния блясък на луната. Устройва ме и бледата ми, бяла кожа - върху нея силно изпъква червеното червило, покриващо тесните ми устни. Обичам и пронизващия звук, с който моите тънки токове разцепват тишината. И очите ми в топло синьо... то така добре би се смесило с твоите очи с цвят на черно кафе... като сметана се биха разлели и биха смекчили твърдия израз на погледа ти.. Само ако можех с моите очи да запълня празнината в твоите, да ги превърна в цвят на внимателно приготвено капучино - топло, уютно кафяво с пяна от ангелски бели отенъци...
Музиката спира. Усещам буца в гърлото си - току-що си спомних, че ти не пиеш кафето си със сметана. Обичаш го чисто и силно. И по възможност - с парченца черен шоколад..."
*из стара тетрадка, писано незнайно кога...*
Няма коментари:
Публикуване на коментар