За нощите, в които не можеш да спиш от прилив на вдъхновение, химикалът оставя върху белия лист следи от синьо мастило, а ръката, която го движи, сякаш не е твоята собствена - пише сърцето ти. То знае много по-добре от теб как да намери правилните думи, правилните подходи, правилните решения. И ти послушно се оставяш то да те води през редовете, даваш му свобода да твори, да създава и да разгръща мисли, които никога не си предполагал, че могат да принадлежат на теб... Само ти, листът, химикалът и чаша горещо кафе, обгърнати от студения нощен въздух под сребърните отблясъци на луната... Магия. Любов. Истинска любов. ♥
Няма коментари:
Публикуване на коментар