My summer reading list

Винаги съм обичала да чета. На три години се научих да разпознавам буквичките, на четири вече четенето беше любимото ми занимание. През последната година, която прекарах като студентка в Кьолн, Германия, четох твърде много по необходимост и твърде малко от прочетеното ми достави удоволствие. Последното лято за мен измина в работа на пълен работен ден, в която - иронично - се намирах постоянно заровена сред книгите (работих в печатница) и нямах нито секунда свободно време да ги чета. Реших обаче, че не мога вечно да се оправдавам с липса на време и е редно да използвам двата часа дневно, в които пътувам до работа и обратно, именно за своето хоби, което беше започнало болезнено да ми липсва. Смея да кажа, че прочетох малко книги, но качествени - и именно за това пиша тази публикация - за да споделя с вас впечатленията от историите, които направиха пътуването с градския транспорт чакано с нетърпение преживяване всеки ден. Не претендирам да пиша литературна критика, ревюта или препоръки, но искам да отворя онова кътче от душата си, което крие истинската ми същност, защото вярвам, че в зависимост от това, което четем, се определя кои сме.

Любопитен факт - доста от книгите, които прочетох, днес се радват на успешни филмови адаптации. Никога не съм обичала да гледам филми по прочетени книги, но пък обратният процес винаги е бил положително изживяване - книгата обогатява и надгражда видяното във филма.  Гледала съм две от тези екранизации, за които говоря - и те са именно любимите ми филми.По същия начин и въпросните книги се борят за моя Топ 1 това лято.
Първата от тях е "Облакът Атлас" на Дейвид Мичъл. Историите от тази книга се запечатаха дълбоко в сърцето ми, не само, защото е свързана с лична история. Не мога да не препоръчам и филма, който оставя след себе си грандиозна музика и вкус на блясък от магически пръчици. Пътуване, след което дълго време ще губите представата си за съвременност.
Другата е класическият "Боен клуб" на Чък Паланюк, която четох на английски и която освен с потресаващата история, която всички сме гледали в екранизацията с Брад Пит, ме впечатли с резкия си изказ, силно отличителния стил и ритъмът, който напомня болката от дързък, силен и непоколебим шамар през лицето след всяка точка.

"Животът на Пи" на Ян Мартел пък е пример за книга по филм, който не съм гледала. И се радвам, защото този факт направи преживяването ми с книгата още по-пълноценно - имаше го напрежението, чувството за нещо непознато и бях много силно разтърсена от обрата в края ѝ. Или както пишеше на задната корица, "Животът на Пи" може да не ви накара да повярвате в Бога, но със сигурност ще ви накара да повярвате в литературата.

Класиката "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли направи най-много за мен това лято - доказа ми, че детското в мен още е живо и ме убеди, че няма да умре. Бях я чела като малка, но не си я спомнях и съм благодарна на себе си, че реших да я прочета отново - благодарение на нея знам, че искам винаги да бъда това, което съм и никога да не забравям вълшебството на детските си години.

През петте години, през които учих в немската гимназия в Пазарджик, успях да прочета точно две книги на немски. Вече живея в Германия от година и така и не успях да обикна немския език. Знам, че никога няма да обичам друг език повече от родния български, но немският не ми доставя дори удоволствието, което изпитвам, когато говоря и се изразявам на английски - и това въпреки дългото време, през което ми се налага да го използвам. Но след като през семестъра имахме за задача да прочетем немската класика "Der Sandmann"/"Пясъчният човек" от Е.Т.А. Хофман и забелязах, че не се справям толкова тромаво с нея, реших това лято да обогатя личния си списък с прочетени на немски книги с още две заглавия. И определено ги подбрах правилно, защото удоволствието от прочитането им беше неимоверно.
И двете книги не са немски в оригинал. Смесицата от история, мистика, художественост и красота в "Der Historiker"/"Историкът" на Елизабет Костова ме изпълни с огромна носталгия по Балканите и България и показа, че историите за вампири не винаги са от естеството на "Здрач" и компания. "Ziemlich beste Freunde" пък - или "Intouchables", каквото е оригиналното заглавие на френски - не представляваше нищо подобно  на "най-добрата френска комедия за 2011г.", както се реферира към филма по книгата, но пък е вдъхновяваща история за борбата с лошите шеги на живота, за липсата на предразсъдъци и за хората, които могат да върнат усмивката там, където трудно някой би повярвал, че би принадлежала отново.

Финалният привкус е за две книги от любимата ми Блага Димитрова - "Пътуване към себе си" и "Отклонение", които за мен са най-чистото огледало на женската психология.

Повече за впечатленията ми от горепосочените заглавия можете да прочетете в самостоятелните публикации на блога ми:

1. Дейвид Мичъл – "Облакът Атлас"
2. Чък Паланюк – "Боен клуб"
3. Ян Мартел – "Животът на Пи"
4. Харпър Ли – "Да убиеш присмехулник"
5. Е.Т.А. Хофман - "Пясъчният човек"
6. Елизабет Костова - "Историкът"
7. Филипе Поззо ди Борго – "Недостижимите"
8. Блага Димитрова - "Отклонение"
9. Блага Димитрова - "Пътуване към себе си"

Публикациите към останалите книги от моя летен списък са в процес на подготовка и можете да ги очаквате съвсем скоро в раздела "Книгоскоп". За публикуването им, както и за всички мои бъдещи творчески опити ще ви информирам във Facebook страницата на "С дъх на хартия", така че ако съм събудила интереса ви или просто искате да ме подкрепите, ще се радвам да кликнете върху синия палец по-долу:

Приятно четене! И ако съм успяла да вдъхновя поне един от вас да прочете поне една книга, било то от гореспоменатите или не, то тогава мисията ми е изпълнена.